Саксония

Саксония е една от 16-те федерални провинции на Германия, в източната част на страната се намира, между провинциите Тюрингия, Бранденбург, Бавария и Саксония-Анхалт. Граничи и с държавите Полша и Чехия .Столица на провинцията е Дрезден. Образувана през 1990 след Обединението на Германия, заема земите приблизително на бившото до 1918 година Кралство Саксония. През ранното Средновековие името Саксония носи регионът, заемал земите провинции Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Саксонците мигрират между 250 и 500 година там от земите на провинция Шлезвиг-Холщайн.

Не може да се свързва директно Саксония с всички значения на „саксонци”. Има и англо-саксонци и трансилвански саксонци. Сакси, или саксонци, са древно германско племе или съюз от северногерманските народи. Името им Saxones се свързва с племе, обитаващо северно от долна р. Елба, а името произхожда от Sax – “секира” или каменен нож.

Споменават се след втори век в римски извори. До 5 век обитават днешната област Шлезвиг-Холщайн между Дания и Германия, южно от полуостров Ютланд. Северно от земите им се намирали англите, наречени по Angeln – територията в днешна Дания. На запад с фризите и франките граничат, а на юг с тюрингите. Името им произхожда от предпочитаното и оръжие – дългия кинжал seax. През III в. саксите започват серия грабителски набези, в съюз с други германи, из крайбрежието в северна Галия и Британия, които са в Римската империя. Толкова опасни стават през IV в., че нова военно-адмнистративна единица създават римските власти, за да предотвратява нахлуванията им. След оттеглянето в началото на V в. от Британия на римските сили, саксите преминават на острова от грабителски набези – към трайно настаняване.

Заедно с фризи, англи и юти, те завладяват доскрошните римски провинции. Кердик е един от първите известни техни предводители, който създава около Лондон саксонско владение в средата на V век. Така германските нашественици се настаняват в тези земи, които ще образуват Англия през Х в. Това нашествие се нарича Adventus Saxonum в британските летописи. Те основават своя държава на Острова и са дават тласък за развитието на английския език. Англо-саксонците са германски народи, които създават водеща сила в Англия и част от Южна Шотландия. Техният староанглийски език е изместил предишния британски език. Те воювали с британския наследник и с всеки друг. Чести били и нападенията от викингите.

Към това време управлението на легендарния крал Артур се отнася. През 1066г. норманите нахлуват в Англия, при Хейстингс разбиват местните и започва Англо-нормандският период. През 1154 г. династията на Плантагенетите измества норманските управници и поставя началото на епохата на английските династии. През 1337 започва Стогодишната война за освобождаване във Франция на английските територии.

През 1066 г. и успеха на Битката при Хейстингс, започва Норманското нашествие от Уилям Завоевателя и инвазията на Англия, завършила с норманско владичество. Нашествието свързва Англия, чрез въвеждането на норманска аристокрация – с Европа, в резултат на което скандинавското влияние се намалява. Създава се в Европа една от най-могъщите монархии и усъвършенствана система на управление. Английският език и култура се променя от нашествието и започва съперничеството с Франция, продължило до XIX век с прекъсвания.